Взаимодействието на германската със славянската цивилизации е родило чудния и

Прага - столицата със стотиците кули

Взаимодействието на немската със славянската цивилизации е родило чудния и прелестен град Прага – столицата на Чешката република. В момента популацията на града е съпоставимо с това на София, към 1 милион и 300 хиляди души. Любопитен факт за столицата със стотиците кули е, че приема над 8 милиона туристи годишно, което е съвсем толкоз колкото поема цяла България за година - 9 милиона туристи.

На какво се дължи големият туристически интерес към Прага – отговорът е един – неописуемата хубост на града. Историческият център е вписан в листата на ЮНЕСКО, малко градове могат да се похвалят с такова самопризнание. Тук цари епохата на Средновековието и готиката. Стотиците кулообразни върхове на храмовете придават извънреден нюанс на Праха (както самите чехи я наричат). За нас българите чешкият език звучи малко смешно с непрекъснатите си умалителни и подмяна на буквата Г с Х, като да вземем за пример – яхода, храд, Праха, водичку и така нататък

Прага е градът на подредените славяни – всичко тук се прави с онази така приятна немска акуратност и подреденост – загледайте се в краката си, дребните тротоарни павенца са съвършено подредени, само че на всички места звучи славянската тирада, което въпреки всичко дава да се разбере, че не си в немски град. Да, въздействието на немската просвета е доста мощно, само че славянството изобщо не е изгубило същността си тук. На огромна респект са светите братя Кирил и Методий, които точно в чешките земи са провели научната си и просветителска активност, бореща се с германизацията на локалното славянско население от католическата черква. Макар и несполучлива, задачата на Кирил и Методий се помни – въпреки всичко с помощта на тях славяните получават правото да водят свещените си служения на личен и понятен език.

Станах очевидец на такава работа – така близка е тя заради сходството на езика, само че и доста отдалечена поради поетия път на чешката нация към католицизма. Честно да си кажа свиренето на орган постоянно е будило някакви тъмни, страховити намерения в мозъка на привикналия с византийските и църковнославянски църковни служби, градящи се главно върху хоровото и гласово пеене, неизползващо помощта на музикални принадлежности. Къде може да чуете католическа меса на славянски език? Препоръчвам манастира „ Страхов “. Тук ще се насладите на запълваща очите и душата архитектура и различността на централноевропейската просвета.

Какво е Чехия без популярните й крепости? Пражкият палат, непрекъснато възходящ от IX век насам, е кулминационната точка за всеки екскурзиант в града. Тук наложително ще почакате на опашката за вход, билетите за всяка една от забележителностите са с разнообразни цени, направени по този начин, че да посетите единствено това, което в действителност ви е забавно. Дворцовият комплекс има галерии, прелестна градина и кралската катедрала „ Свети Вит “ – образец за зашеметяващата хубост на готическата архитектура. Освен всичко останало от Пражкия палат се открива и една от най-красивите панорамни гледки към града.

Спускайки се надолу, пригответе се - Прага е град на хълмове, ще минете през всевъзможни магазинчета за сувенири – всички ми споделяха какъв брой доста българска тирада ще чуя там, само че несъмнено испанската доминираше през моето посещаване в града. Купуването на сувенири направих от азиатка, толкоз доста азиатци не бях виждал през живота си – Прага е обичан град и на китайските туристи. Избрах да си взема дребната къртицата Къртек, известна с помощта на една чешка анимация, и магнити с Астрономическия часовник, за него ще приказваме малко по-нататък. Та, спускайки се надолу по ската се стига до Карловия мост – несъмнено не бях подготвен за битката с хората на „ моста на хилядите туристи “, само че си заслужи цялото побутване и разминаване със снимащите китайци – мостът е великолепен, издигнат е върху река Вълтава, а на всеки 5 метра има по една скулптура от двете му страни, която демонстрира друг светец, обвързван с историята на града. Гледката към Пражкия палат и другите мостове също не е за изпускане. Карловият мост приключва пред площад с две катедрали – на „ Свети Франциск “ и „ Свети Салвадор “, посетете ги и двете, едната е с доста хубав купол, който кардинално не е присъщ за готическия жанр на града.

Малките и криви улички – това е запазена марка на Прага, след Карловия мост продължаваме към Астрономическия часовник, време е да се загубим тъкмо из тези улички, добре, че роуминга падна, с цел да си употребявам интернет напълно свободно. За да стигнете до тази забележителност може просто да следвате туристическия поток, чувството е като да си измежду река, всички се движат в „ вярната посока “, въпреки че е хубаво и просто да се изгубите из тези криви улички, цялостни с магазинчета. Време е да се подсилим с малко сладко, избираме Търделник – едно доста вкусно чешко кулинарно произведение, фуния от козуначено тесто, която може да бъде напълнена със сладко по ваш избор – ябълки, ягоди, боровинки, шоколад, „ затапено “ с колосално количество сметана – вкусотия е, в случай че обичате да пиете бирата си със сладко като мен, то това е добра композиция.

Астрономическият часовник – това е забележителност, която няма къде да видите другаде по света. Намира се на фасадата на кулата на кметството, част от централния площад на остарелия град. Часовникът е толкоз красиво направен, че остава без мирис всеки клиент. Мерилото за време не извършва единствено тази си функционалност, той регистрира мястото на слънцето и луната, както и разнообразни астрономически ограничения. На всеки час един от 12-те християнски апостоли се демонстрира пред публиката. Изненада за туристите е изкачането даже и на гибелта – нейната фигура е застрашителен скелет. Пражкият часовник е тук от 1410 година, не е доста млад, нали, само че тъкмо онази чешка прилежност към детайла е съумяла да опази шедьовъра.

След Астрономическият часовник е време да се полюбувате и на централния площад на Стария град. Тук се намира и емблематичната катедрала „ Дева Мария пред Тин “. Тя е основната черква в региона от XIV век насам. Кулите, поради които туристите обикват Прага, са отличителна линия и на тази катедрала. Прекрасно се вписва в целия образ на градския площад с красивите си цветни къщи с неподражаеми фасади.

Време за гулаш – пътят, които изминава всеки екскурзиант, не е малко, по тази причина е нужно да се поддържа с храна. Аз харесах чешката кухня – месоядните са в възторг тук, всичко е добре гарнирано със сосове и несъмнено бира, любимец за мен бе „ смесеното “ питие – микс на тъмна със светла бира. Ресторантите са на всички места, харесайте си някой и пробвайте гулаша – парченца месо в прелестен сос и кнедли (хлебчета с много по-плътна консистенция), само че пък извънредно вкусни.

Река Вълтава е кръвоносната артерия на Прага, върху нея са издигнати доста мостове, тя дели града на две и дава оня несравним сексапил на градовете с реки. Съветвам ви да се разноските по нея, има доста зони за това, даже кораби заведения за хранене и хотели (Botel). Може също да се повозите на транспортен съд или водно колело с най-различни форми – лебеди, ретро коли.

Прага е приказка, не инцидентно се назовава Златна Прага. Потопете се в града, открийте скритите му кътчета – градината с лабиринта, къщата, през която минава трамвая, масажите от тайландки, магазините за марихуана, тук тя е легална до 1 грам, Вишехрад, скултурата с пингвините и бебетата, и доста, доста други. Прага е жив и вселенски град, даже най-смело бих споделил един от най-красивите в Европа, споменът за него вечно ще остане в сърцата и мозъците на всеки клиент.